История на LTER България

Ноември, 2005: България е поканена да се присъедини към LTER мрежата за Централна и Източна Европа LTER-CE. Централната Лаборатория по Обща Екология (ЦЛОЕ), понастоящем Институт по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания към Българската Академия на Науките (ИБЕИ-БАН) номинира национален представител в лицето на д-р Светла Братанова-Дончева, ръководител на изследователска група „Функциониране на сухоземни екосистеми“.

Април, 2006: Националният представител  участва в срещата на страните от Централна и Източна Европа във Виходна, Словакия, където е представена българската инициатива LTER и потенциални научноизследователски обекти в България.

Aприл 2007:  ЦЛОЕ организира Национална конференция „Дългосрочни екологични изследвания в България“ с участието на представители на 5 института на БАН, 4 унореситета, представители на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция по горите, Национална Комисия на ЮНЕСКО, Националния Комитет на Програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“ , Българската “Bioplatform” и неправителствени организации. По време на тази среща, бе поставено началотo на Националната LTER мрежа и бе избран Национален координационен комитет, включващ представители на БАН, Лесотехнически и Софийски университет. Д-р Светла Братанова-Дончева бе избрана като национален координатор и национален представител в глобалната мрежа ILTER.

Юни 2007: България участва в създаването на LTER-Европа в Балатон-Фюред, Унгария, където са обсъдени Устава на мрежата, съвместните научни изследвания и общото управление на информация и данни. Избрани са Изпълнителния и Научния комитети на мрежата.

Февруари 2009: По инициатива на Националния координационен комитет на LTER-България и с подкрепата на AlterNet и LTER-Европа в София бе организирана Първа среща на страните от Югоизточна Европа с участието на представители от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Черна гора, Турция и Сърбия. Целта на тази среща бе да се засили сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа в екосистемните проучвания, да се насърчи обмена на данни и ефективното развитие на Югоизточна мрежа LTER.

Февруари 2009: На заседанието на Националния координационен комитет беше решено, че България следва да представи официално заявление за участие в ILTER мрежата.

Август 2009: На Годищното координационно заседание на комитета на ILTER в Австралия, Националната мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания е приета за официален член на ILTER.

Така Българската мрежа LTER започва своята дейност с общо 7 сайта развиващи дългосрочни екосистемни изследвания, Национален координационен комитет и група на сайт-координаторите.

Създаването на мрежата LTER – България и официалното приемане в ILTER са силно подкрепени с официални писма за подкрепа от:

  1. Българската академия на науките
  2. Министерството на околната среда и водите
  3. Български Съюз на учените
  4. Българско екологична общество

Април 2018: На Национална среща в София, България, във връзка с новите предизвикателства в екосистемните изследвания, бе взето решение за актуализация на Устава, Организационната структура и Стратегическия план на Българската LTER мрежа. Беше взето решение да бъдат предприети действия за интегриране с други мрежи, посредством включване на подходящи нови сайтове.