LTER EU BG 002 “БЕЛАСИЦА”

Сайта обхваща частите от планините от Осоговско-Беласишката планинска група, разположени в България.

Беласица е планина в Югозападна България. Представлява тясна планинска верига с разположение изток-запад. Южните склоновете на планината са стръмни, скалисти и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и планински потоци. В България са разположени част от северните склонове на планината. Билната част на Огражден планина е широка и сравнително плоска. Планината е по-стръмна от север и е набраздена от множество долове и реки. Значителна част от територията и се намира в Македония.

Разположението на Беласица и Огражден в преходно-средиземноморската климатичната област и модифициращото влияние на сенчестите планински склонове (особено характерни за Беласица), определят спецификата на растителността, която в преобладаващата си част е горска. Горската растителност е изключително разнообразна – от ксерофитни дъбови гори в ниските части до високопланински букови гори в горната граница на гората. Южните склонове на Огражден доскоро бяха обезлесени, вследствие на интензивното животновъдство в миналото, но през последните 1–2 десетилетия се наблюдават процеси на самозалесяване с естествена широколистна растителност.

Облика на растителността се дава от дъбовите гори, разположени в по-ниските части на склоновете и от буковите гори, които достигат до горната граница на гората – на около 1800 м надм. в. С малко участие в състава на горите, естествено се срещат обикновената ела, бял и черен бор, тис.

В Беласица е най-голямото находище на гори от питомен кестен, които формират широк пояс в долната част на планината, като достигат до 800–900 м надм.в. Кестена се среща естествено и в Огражден планина. Характерно за кестеновите гори е антропогенното въздействие, проявявано под разнообразна форма и с варираща интензивност през различните исторически периоди. В състава на дъбовите гори преобладава зимният дъб, но се срещат още благун и космат дъб. Дървостоите са предимно с издънков произход, като в състава им се среща и питомен кестен. Интразоналната растителност по долините на планинските потоци е образувана от съобщества на източния чинар. Последните представляват тесни ивици по протежение на планинските клисури, формирани от потоците, спускащи се от планината. По северните склонове на Беласица се намират най-големите и компактни находища на този вид в България. Характерни са и горите от воден габър. Този вид образува чисти насаждения на стръмни скалисти склонове и каменни сипеи. Този тип съобщества имат основно защитно значение, срещат се по-най трудно достъпните участъци. Водният габър влиза в състава и на младите насаждения, образувани след изведени сечи.

В Беласица и Огражден има създадени изкуствени гори от следните видове: бял бор, черен бор, питомен кестен, европейска лиственица, зелена дуглазка, сребролистна липа, червен дъб, смърч, атласки кедър, корков дъб, акация, морски бор.

Метаданни: https://deims.org/7b0fab75-c658-453b-b4cb-67eb6e88d161

• Налични данни

През годините има измервания на разнообразни параметри на горските екосистеми, които не са обединени в обща база данни, в това число:

• Мрежа от 67 броя постоянни пробни площи с площ 0,12 ха. Първоначално измерване 2009–2010 г. В площите, наред с детайлна оценка на вертикалната структура на гората, е извършена и оценка на популациите на редки и застрашени видове от орнитофауната, хироптерофауната и ентомофауната.
• Мрежа от експериментални площи в гори, доминирани от обикновен кестен. Експерименталните сечи са изведени през 2010–2014 г.;
• Два броя постоянни опитни площи в букови гори, с пълно измерване на диаметрите на дърветата на 1 ха. Заложени са през 2015 г.;
• Данни за растителното, гъбното, фаунистичното и ландшафтно разнообразие за част от сайта, която попада в границите на ПП Беласица, събирани в рамките на работата върху разработване на План за управление на ПП Беласица;
• Данни за годишни атмосферни отлагания на открито и под короните на дърветата за киселинност, N, S, базични катиони и тежки метали Pb, Cd в разновъзрастови кестенови гори за период 2003–2004 и 2007г.;
• Микроклиматични данни за период 2003–2005 г.;
• Метеорологични данни за среднодневна температура на въздуха, минимални и максимални дневни температури, дневни валежи за 10 годишен период (2007–2017);
• Фитоценологични описания в гори доминирани от бук, кестен, дъб и чинар.

 

• Инфраструктура

1. Мрежа от постоянни опитни площи с размер 1 ха;
2. Мрежа от постоянни опитни площи с размер 0.12 ха;
3. Мрежа от експериментални обекти в гори доминирани от обикновен кестен.

 

• Свързани проекти

1. Оценка на деградационните процеси в кестеновите гори в Беласица в условията на климатични промени“ 2002-2005, Ръководител Светла Братанова-Дончева, финансиран от НУГ;
2. State and prospects of the Castanea sativa population in Belasitsa mountain: climate change adaptation, maintenance of biodiversity and sustainable ecosystem management. EEA Grants (European Economic Area grants), Ref. № BG 0031, 2009–2011 г. Ръководител Цветан Златанов;
3. Извършване на специализирани изследвания и дейности, свързани с проучване и подобряване на здравословното състояние и възобновителния потенциал на насаждения от кестен в Беласица планина. Оперативна програма „Околна среда 2007–2013“, проект „Изпълнение на дейности за устройство и управление на природен парк Беласица“, № DIR-5113326-7-101/. Ръководител на подпроект Цветан Златанов.
4. Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове. Оперативна програма „Околна среда 2007–2013“, проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”/  № Д-30-38/21.03.2011. 2011–2013 г. Ръководител Виржиния Димитрова;

 

• Научни сътрудничества

Екипът, който извършва проучвания върху Беласица поддържа сътрудничество с научни колективи от Природонаучен музей при БАН, ИГ-БАН, ЛТУ, Aristotle University of Tessaloniki, Forest Researc Institute- Tessaloniki, University of Debrecen-Hungary, FAO/CIHEAM, Universita degli Studi di Torino-Italy.

 

• Библиография

1. Bratanova-Doncheva, S., 2014. Photosystem II activity in drought and high light conditions of castanea sativa mill. saplings. Acta Horticulturae, 2014, Volume 1043, 12, Pages 191-198.
2. Bratanova-Doncheva, S., Chipev, N. Dimitrova, V., 2010. Origin, state and perspectives of chestnut cultivation in Bulgaria, Acta Horticulturae, 2010, Volume 866, Pages 517-527.
3. Bratanova-Doncheva, S., Fikova, R., Katrandziev, K., Chipev, N. Dimitrova, V., 2014. Resilience of ecosystem services – Applying ecosystem function and integrity concepts to natural sweet chestnut forests in Belasitza mountain (SW Bulgaria), Acta Horticulturae, 2014, Volume 1043, Pages 183-190.
4. Bratanova-Doncheva, S., N. Chipev. 2009. Following chestnut footprints – Bulgaria. Scripta Horticulturae 9. In: Following Chestnut Footprints (Castanea spp. ) – Cultivation and Culture, Folklore and History, Tradition and Uses – International Society for Horticultural Science, Belgium, 2009, ISBN – 978-90-6605-632-9, р. 28-31.
5. Bratanova-Doncheva, S., N. Chipev. 2009. Following chestnut footprints – Bulgaria. Scripta Horticulturae 9. In: Following Chestnut Footprints (Castanea spp. ) – Cultivation and Culture, Folklore and History, Tradition and Uses – International Society for Horticultural Science, Belgium, 2009, ISBN – 978-90-6605-632-9, р. 28-31.
6. Bratanova-Doncheva, S., N. Chipev. 2009. Following chestnut footprints – Bulgaria. Scripta Horticulturae 9. In: Following Chestnut Footprints (Castanea spp. ) – Cultivation and Culture, Folklore and History, Tradition and Uses – International Society for Horticultural Science, Belgium, 2009, ISBN – 978-90-6605-632-9, р. 28-31.
7. Bratanova-Doncheva, S., N. Chipev. (edits.)2009. Sustainable Management of Sweet Chestnut Ecosystems – CAST Bul, 2007, ISBN 978-954-457-046-0
8. Chen K, I Dorado-Liñán, L Akhmetzyanov, G Gea-Izquierdo, T Zlatanov, A Menzel. 2015. Influence of climate drivers and the North Atlantic Oscillation on beech growth at marginal sites across the Mediterranean. Climate Research 66:229-242. ISSN: 0936–577X. https://doi.org/10.3354/cr01345.
9. Delschev, C., Shu-Qiang, L. 2013. A new species of the genus Cataleptoneta from Belasitsa Mts, Bulgaria (Araneae, Leptonetidae). Acta Zootaxonomica Sinica 38 (3): 514-519.
10. Dorado-Liñán I, E Zorita, E Martínez-Sancho, G Gea-Izquierdo, A di Filippo, E Gutiérrez, T Levanic, G Piovesan, G Vachianno, C Zang, T Zlatanov, A Menzel. 2017. Large-scale atmospheric circulation enhances the Mediterranean East-West tree growth contrast at rear-edge deciduous forests. Agricultural and Forest Meteorology 239: 86–95. ISSN: 0168-1923. https://doi.org/10.1016/j.agrformet.2017.02.029.
11. Fady B, F Aravanopoulos, P Alizoti, C Mátyás, G von Wühlisch, M Westergren, P Belletti; B Cvjetkovic, F Ducci, G Huber, CT Kelleher, A Khaldi, M Kharrat, H Kraigher, K Kramer, U Mühlethaler, S Peric, A Perry, M Rousi, H Sbay, S Stojnic, M Tijardovic, I Tsvetkov, MC Varela, GG Vendramin, T Zlatanov. 2016. Evolution-based approach needed for the conservation and silviculture of peripheral forest tree populations. Forest Ecology and Management 375: 66–75. ISSN: 0378–1127. https://doi.org/10.1016/j.foreco.2016.05.015.
12. Forrester D, I Tachauer, P Annighoefer, I Barbeito, H Pretzsch, R Ruiz-Peinado, H Stark, G Vacchiano, T Zlatanov, T Chakraborty, S Saha, G Sileshi. 2017. Generalized biomass and leaf area allometric equations for European tree species incorporating stand structure, tree age and climate. Forest Ecology and Management 396: 160–175. ISSN: 0378–1127. https://doi.org/10.1016/j.foreco.2017.04.011.
13. Guergoivev, B. 2011. Prostomidae (Coleoptera: Tenebrionoidea) – a New Family to the Fauna of Bulgaria. Acta zoologica bulgarica 63 (1): 113-115.
14. Ignatova, N., Fikova, R., 2007. Precipitation chemistry of sweet chestnut forest (Castanea sativae Mill.) in Belsitza Mountain. Proceedings of I-st Balkan Regional Workshop for Sustainable Management of Chestnut Ecosystems (Castanea sativa Mill.) “CAST Bul” 2005, 2-5 November 2005, Blagoevgrad, Bulgaria, Publishing House Petexton, 61-68.
15. Ignatova, N., Jorova, K., Velizarova, E., Fikova, R., 2005. Bulgarian National Focal Center Report. In: Slootweg, J., Hettelingh, J-P., Posch, M., (eds.). Critical Loads of Cadmium, Lead and Mercury in Europe, CCE Status Report 259101015/2005 ISBN: 90-6960-119-2, Bilthoven, Netherlands, 78-82.
16. Ignatova, N., Jorova, M., Velizarova, E., Fikova, R., Broshtilova, M., Yordanov, Y. 2007. Bulgarian National Focal Center Report. In: J. Slootweg, M. Posch, J.-P. Hettelingh (eds.) Critical Loads of Nitrogen and Dynamic Modelling. CCE Progress Report 2007, MNP Rep. 500090001, Bilthoven, Netherlands, 115-120.
17. Ignatova, N., Jorova, M., Velizarova, E., Milchev, R., Damyanova, S., Fikova, R., Broshtilova, M., Yordanov, Y. 2008. Bulgarian National Focal Center Report. In: J.-P. Hettelingh, M. Posch, Slootweg (eds.) Critical loads, dynamic modelling and impact assessment in Europe: CCE Status Report 2008, Coordination Centre for Effects, Netherlands Environmental Assessment Agency, www.pbl.nl/cee, 119-123.
18. Lyubenova, M., Bratanova-Doncheva, S., Dimitrova, V., Grozeva, M. 2010. Main characteristics of the biological turn-over in the Castanea sativa Mill.communities from Belasitza mountain, Bulgaria, Acta Horticulturae, 2010, Volume 866, Pages 275-284.
19. Lyubenova, M., Sokolovska, M, Bratanova-Doncheva, S., Radonova, M., 2008. Content of macro- and trace elements in sweet chestnut phytomass in Belasitza mountain, Bulgaria, Silva Balcanica, 2008, Issue 9, Pages 41-58.
20. Mirchev, St., Lyubenova M., Dimitrova, V., Bratanova – Doncheva, S., 2009. Dendrochronological investigation on Castanea sativa Mill. from Belasitza mountain and Western Balkans (Berkovitza). Biotechnology & Biotechnological Equipment 23- EQ.23/SE, 377-380, ISSN: 1310-2818 Online ISSN: 1314-3530,
21. Sarkki, S., Ficko, A., Wielgolaski, F.E., Abraham, E.M., Bratanova, S., Grunewald, K., Hofgaard, A., Holtmeier, F.-K.,. Kyriazopoulos, A.P., Broll, G., Nijnik, M. Sutinen, M-L., 2017. Social equity in governance of ecosystem services: Synthesis from European treeline areas. Climate Research Print : 0936-577X; Online ISSN:1616-1572
22. Stajic B, T Zlatanov, I Velichkov, T Dubravac, P Trajkov. 2009. Past and recent coppice forests management in some regions of South-eastern Europe. Silva Balcanica 10 (1): 9–19. ISSN: 1311 – 8706.
23. Tonkov S, I Velichkov, G Popov, G Possnert, T Zlatanov, G Hinkov. 2012. On the Holocene history of sweet chestnut forests in Belasitsa mountain, Southwestern Bulgaria. Comptes Rendus de l ‘Academie Bulgare des Sciences 65 (11): 1549–1554. ISSN: 1310–1331.
24. Tzonev, R., G. Hinkov, T. Karakiev. 2011. Ecologycal characteristics of the floristic complex of the chestnut (Castanea sativa Mill.) forests in Belasitsa mountain. Silva Balcanica, 12 (1), 47–61, ISSN: 1311-8706.
25. Tzonev, R., M. Lyubenova, G. Hinkov, T. Karakiev. 2011. Sweet Chestnut (Castanea sativa Mill.) Forests in Belasitsa Mountain, Bulagria. Journal of Balkan Ecology, vol. 14, 2, 2011, 171–186, ISSN: 1311-0527.
26. Vacik H, T Zlatanov, P Trajkov, S Dekanic. 2009. Role of coppice forests in maintaining forest biodiversity. Silva Balcanica 10 (1): 35–45. ISSN: 1311–8706.
27. Velichkov I, G Hinkov, T Zlatanov, M Zlatanova, H Hristova. 2010. Area distribution dynamics of Castanea sativa forests on the northern slopes of Belasitsa Mountain. Silva Balcanica 11(2): 21–26. ISSN: 1311–8706.
28. Zlatanov T, I Velichkov, G Hinkov, M Georgieva, O Eggertsson, S Hreidarsson, M Zlatanova, G Georgiev. 2012. Site index curves for European Chestnut (Castanea sativa Mill.) in Belasitsa mountain. Sumarski list 3–4 (CXXXVI): 153–159. ISSN: 0373-1332.
29. Zlatanov T, I Velichkov, M Georgieva, G Hinkov, M Zlatanova, G Gogusev, CS Eastaugh. 2015. Does management improve the state of chestnut (Castanea sativa L.) on Belasitsa Mountain, southwest Bulgaria? iForest-Biogeosciences and Forestry 8: 860–865. ISSN: 1971–7458. https://doi.org/10.3832/ifor1420-008.
30. Zlatanov T, MJ Lexer. 2009. Coppice forestry in South-Eastern Europe: problems and future prospects. Silva Balcanica 10 (1): 5–8. ISSN: 1311–8706.
31. Zlatanov T, P Schleppi, I Velichkov, G Hinkov, M Georgieva, O Eggertsson, M Zlatanova, H Vacik. 2013. Structural diversity of abandoned chestnut (Castanea sativa Mill.) dominated forests: Implications for forest management. Forest Ecology and Management 291: 326–335. ISSN: 0378–1127. https://doi.org/10.1016/j.foreco.2012.11.015.
32. Петров, С. 1962. Принос към мъховата флора на България. Мъхове от Беласица. – Изв. Бот. и-т, БАН, 9: 191–199.
33. Петров, С. 1963. Нов принос за опознаването на българската мъхова флора. – Изв. Бот. и-т, БАН, 11: 167–187.
34. Дисертация „ОЦЕНКА НА СТРУКТУРАТА, ФУНКЦИОНАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ И ДЕГРАДАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ЕКОСИСТЕМИ НА ОБИКНОВЕНИЯ КЕСТЕН (CASTANEA SATIVA MILL.) ОТ БЕЛАСИЦА С ОГЛЕД УСТОЙЧИВОТО ИМ СТОПАНИСВАНЕ“ Виолета Димитрова, 2003-2007, ЛТУ

 

Отговорна институция: Институт по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания, Българска Академия на Науките Адрес: Ул. „Майор Юрий Гагарин” №2, 1113 София, БЪЛГАРИЯ Телефон: +359 2 871 71 95 / +359 2 871 91 38 Факс: +359 2 870 54 98 Електронна поща: iber@iber.bas.bg Интернет страница: http://www.iber.bas.bg/   Координатор на сайта: Проф. д-р Цветан Златанов Електронна поща: tmzlatanov@gmail.com