ПРОЕКТ:

 „Фундаментални екосистемни изследвания за подготовка на социо-екологична изследователска платформа „Долината на розите“ като част от Европейската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (eLTER)“

Финансираща организация: Фонд научни изследвания – МОН, Договор КП-06-H56/1 от 10.11.2021 г.
Срок на проекта: 10.11.2021 г. – 10.11.2025 г.

Бенефициенти: 
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания,
Тракийски университет – Стара Загора
Краят на 20-ти и началото на 21-ви век са белязани от появата на глобални дестабилизиращи фактори, като ускоряващото се антропогенно въздействие, силно изразени промени в климата и безпрецедентната загуба на биоразнообразие. Тези фактори поставят земеделските производители в цял свят пред огромни предизвикателства, които динамично променят пазарната ситуация за отделните държави. Настоящият проект цели да проведе трансдисциплинарни фундаментални научни изследвания в антропогенно повлияни системи в района на Долината на розите, които да поставят основите за създаването на първата социо-екологична платформа, изучаваща агроекосистеми в България. Сложността на взаимодействията “човек-природа” в този тип ландшафти изисква провеждането на дългосрочни целенасочени изследвания, които да послужат за вземане на научно-обосновани решения при управлението им.
Актуалност: Розопроизводството в България е съсредоточено в географската област, широко известна като Розова долина, която обхваща района на Подбалканските полета от Сливен до Клисура, но е най-характерно за Карловската и Казанлъшката котловини. Географското разположение и климатичните особености, както и останалите фактори на околната среда на Розовата долина, благоприятстват отглеждането на розовите насаждения, чието развитие силно зависи от нивото на валежите през съответната година. Интересът, значимостта и важността на тази маслодайна култура за България се заявява и от приетия Закон за маслодайната роза (2020 г.), в който се представя ясна държавна подкрепа и гаранция за опазването на маслодайната роза като традиционна и емблематична за България култура. Освен маслодайната роза, лавандулата е друга основна етеричномаслена култура за Казанлъшката котловина, която също намира най-добрите почвено-климатични условия за отглеждане в този географски район. Поради нишовия си характер, подобни култури не са достатъчно застъпени в Общата селскостопанска политика и не получават необходимите субсидии, което поставя на дневен ред проучването на алтернативни възможности за финансиране, развитие и опазване на това уникално природно и културно наследство чрез „зелени“ финансови механизми. Наред с това, има огромен дисбаланс в изследванията и събраните за тях данни в сравнение с традиционните и масово разпространени култури.

Цели на проекта: 
Провеждане на комплексна екосистемна оценка на специфични за района на Долината на розите агроекосистеми и прилежащите им територии чрез провеждане на трансдисциплинарни фундаментални изследвания, което ще допринесе за решаването на изброените по-горе проблеми (научна цел).
Резултатите и анализите да послужат за създаването на първата за страната социо-екологична платформа за дългосрочен агроекосистемен мониторинг „Долината на розите“ която да бъде включена в българската мрежа за дългосрочни изследвания (LTER-BG) и предложена за включване към европейската мрежа (eLTER) (научно-приложна цел).
В основата на осъществяването на тези цели е прилагането на подхода „Единна система“. Биофизичната и икономическа оценка на целевите екосистеми и предоставяните от тях ползи (услуги) ще се осъществи чрез включване на заинтересовани лица (бизнес, администрация, местни общности) и ще позволи създаването на иновативни научни продукти за екосистемен мониторинг. Комплексното изучаване на абиотичните и биотичните структурни и функционални елементи, съвместно с провеждане на социо-екологични проучвания, ще даде по-обективна оценка на сложните взаимоотношения човек-природа.

Подход и структура на основните задачи на проекта по етапи: 

Агроекосистемите са природни системи, силно модифицирани от човека с цел добиване на продукция за храна на хората или изхранване на животни (т.е. максимизиране на материалните екосистемни услуги за сметка на всички останали). Това са системи с хомогенна структура, силно зависещи от човешката дейност и интензивността на управление, което води до намалено биологично разнообразие и предоставяне на ограничено количество от всички други екосистемни услуги, освен материалните. Интензивните практики на управление в много агроекосистеми водят до промяна на физичните, химичните и биологичните свойства на почвата, нарушаване на структурата и намаляване на органичния въглерод в почвата, повишена ерозия. Те са силно чувствителни към екстремните явления, нападенията от вредители и патогени и дългосрочните климатични изменения. В този аспект, агроекосистемите от трайни култури са от особено значение за дългосрочни наблюдения на изменения, свързани с климата.
Сложността на взаимодействията в агроекосистемите изисква управлението им да бъде подкрепено от научно-обосновани решения, които на свой ред трябва да бъдат подкрепени от дългосрочни трансдисциплинарни целенасочени изследвания. За постигане на бъдеща максимална научно-приложна реализация, тези изследвания трябва да бъдат насочени в следните основни посоки, предмет на настоящия проект:

Определяне на рисковите екологични и социални фактори на етерично-маслените култури;
Намиране на устойчиви природосъобразни решения за смекчаване на идентифицираните рискове, които да срещат подкрепата на бизнеса и местната общност;
Доразвиване на културно-историческите традиции, свързани с българската роза, чрез активното използване на по-широк набор от екосистемни услуги, в т.ч. традиционно подценяваните регулиращи и културни услуги на тези екосистеми.

В глобален мащаб резултати от фундаментални екосистемни изследвания се интегрират чрез Международната мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (ILTER), част от която са Европейската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (eLTER) и Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания (LTER-BG), членуваща в ILTER и eLTER. eLTER, също така, е европейска научна инфраструктура, a LTER-BG е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 (НПКНИ). Значителна част от над 300-те изследователски станции и платформи на мрежата eLTER изучават селскостопански системи, като в някои страни те преобладават. Например, във Франция станциите /платформите, проучващи агроекосистеми, са 24 от общо 68. В България все още няма агроекосистемна изследователска станция и поради ограничения във финансирането, на този етап не е извършена подготовка за акредитиране на такава (включително целенасочено събиране на данни в дълъг времеви период като едно от условията за акредитиране).

Работната програма на проекта: 

Работен пакет 1: Събиране и организиране на налични данни и избор на индикатори: камерална работа
Работен пакет 2: Екосистемни наблюдения и изследвания. Разработване, тестване и валидиране на интегрални и прокси (proxy) индикатори.
Работен пакет 3: Популяризиране на дейности, резултати и трансфер на знания
Работен пакет 4: Управление на проекта и финансово отчитане

 

Участници:

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН
-доц. д-р Светла Братанова-Дончева (ръководител)
-доц. д-р Стела Лазарова (координатор)
-проф. д-р Петър Христов
-доц. д-р Тошко Любомиров
-д-р Радка Фикова
-д-р Мартин Маринов
-д-р Людмила Лозанова
-Кремена Гочева, докторант
-Костадин Катранджиев, докторант
-Теодор Трифонов, докторант

Тракийски университет – Стара Загора
-проф. дн Нели Грозева
-доц. д-р Мима Тодорова
-доц. д-р Милена Цанова
-д-р Мария Желязкова
-Зорница Жеркова, докторант
-Тотка Банева, студент

Институт по розата и етерично-маслените култури – гр. Казанлък
-доц. д-р Ана Добрева
-д-р Веселина Баджелова

Консултанти:
-проф. Нешо Чипев (консултант)
-проф. Влада Пенева (консултант)